понеделник, 24 март 2008 г.

Греъм Грийн. Силата и славата


   
   Мексико, трийсетте години на 20 в. В южната част на страната властта е завзета от червеноризниците, които са обявили католическата църквата за гнездо на покварата и развратителка на народа. В името на този народ Бог е поставен вън от закона, религиозните обреди са забранени, свещениците са преследвани, принуждавани да захвърлят расото, а при отказ – екзекутирани. Окаян, мизерстващ и вторачен в истинските си и самовнушените си грехове, последният останал Свещеник се скита из джунглите на мексикански щат Табаско, за да спаси живота си. Той няма ясна идея къде точно да отиде, в родното си село или на север отвъд границата, едновременно желае да бъде заловен и изпитва неистов страх от това. Вярата му в Бога е отслабена до незначителни размери от митарствата му из разядената от насилие, корупция, и жега страна... по петите му е Лейтенантът, върл гонител на Църквата, който се опитва да изкупи срама и унижението от ранното си религиозно обучение с крайна жестокост към религията и към хората от народа, които се е заклел да пази. Този Лейтенант е базиран на действителна историческа фигура: губернатор Томас Гаридо Канабал ( 1891 – 1943 ), страстен социалист и убеден антирелигиозен атеист, който успява да затвори всички църкви в страната си през този период и принуждава свещениците да се оженят и да спрат да извършват служби, с което превръщат Мексико в модел на революционна и подтисническа държава. Гонитбата в книгата е модерна библейски история, пътят на свещеника е една от многото голготи на века. Името на романа идва от края на молитвата „Отче наш”, която един герой в поемата „Кухите хора” на Т.С. Елиът не успява да завърши – в книгата си Греъм предлага собствен завършек.

   Историята започва с пристигането на спиртосания свещеник в провинциален град, в който католицизмът е поставен вън от закона, и го следва по пътя му през Мексико, по който той се разкъсва между това да опрощава греховете на хората и страха си да не го предадат – в страната цари атмосфера на доносничество и взаимно подозрение. Свещеникът е измъчван от личните си демони и от факта, че е баща на дете, заченато в нарушаване на обета му за целомъдрие преди няколко години. Стигайки до селото на грехопадението си, той се среща с детето – бедността го е превърнала в грозно същество, преждевременно състарено отвътре, но вместо погнуса свещеникът изпитва любов към дъщеря си и се зарича да спаси душата й на всяка цена. В това отношение негов антипод сред свещениците е Отец Хосе, който е бил принуден да се откаже от вярата си и сега живее женен, затлъстял и подплашен, подиграван непрекъснато от съседските деца, в очакване на следващат порция държавни помощи.

   След като е подпомогнат от друго, завидно умно момиченце, свещеникът се натъква на метис, който се преструва на предан католик, а всъщност иска да го вкара в капан и да прибере наградата – 700 песо, сума, значителна за терзаното от инфлация Мексико. Загубил виното си за причастие и нафорите, отчето се укрива в провинциален град, където купува на черно алкохол – това е строго забранено със закон. Местната полиция го залавя, но никой не го разпознава – в митарствата на свещеника признаците на сана му – нежни, непознали тежък труд ръце и крака и скъпи дрехи – са изчезнали, освен това полицаите от региона са увлечени в преследването на един гринго – американски гангстер, забягнал в Мексико, въоръжен и опасен. Сред съкилийниците на отчето се оказват и хора от селата, в които Лейтенантът е подозирал, че той се укрива. За да го залови чрез страха на хората, садистичният човек на закона е взимал заложници от всяко село и вече е застрелял трима – четирима.

   Макар метисът да е „ гост на полицейското управление ” и да вижда свещеника, е твърде пиян, за да го издаде. Лейтенантът, който също не го разпознава, го пуска след кратък разговор и дори му дава пет песо, явно мислейки го за обикновен алкохолик. В буреносната нощ, която следва, избягналите смъртта свещеник се натъква на индианско поселище в джунглата, където открива смъртно ранено от грингото индианско дете. Преди да успее да му даде последно причастие, детето умира. Отчето и майката на убитото дете се изкачват на плато в джунглите, откъдето той продължава бягството си. Вече съвсем изнемощял и изгубен, той бива открит от жителите на богобоязлив град. Отсяда в идиличния дом на соасителите си – семйство Лер.

   Отпочинал, нахранен и добил пари от кръщенета, свещеникът се кани да прекоси границата, до която вече е съвсем близо. Тогава го догонва метисът и се опитва да го увещае да даде последно причастие на умиращия гринго, който е бил съвсем наблизо, прострелян от полицията в стомаха. Макар да е съвършено наясно, че това е капан, в странен израз на себеунищожение отчето приема.

   Пътят към селцето с гангстера постепенно надскача повествованието на романа и се превръща в съвременна трактовка на Страстите Христови; в целия роман могат да се намерят много паралели между живота на Исус и този на свещеника ( освен „незаконното дете” ), но именно с приближаването на героя към полуритуалната му смърт тези паралели стават действително ясни. Предаден от метиса – съвременен Юда – свещеникът влиза в капана, изпълнява задълженията си спрямо кръвожадния гринго, доколкото може, след което е заловен.

   В нощта преди депортирането си обратно в града за екзекуцията, Свещеникът води разговор с Лейтенанта – в този разговор се съдържа моралното ядро на романа, възгледите на Грийн за доброто, злото, вярата, катлоцизма, живота. На четири очи в светлината на мъждивата свещ лейтенантът признава, че няма нищо против свещеника като човек, но е длъжен да го премахне заради принципа и буквата на закона. Свещеникът приема съдбата си.

   В крайна сметка това, което трябва да бъде сторено, става – свещеникът е екзекутиран. Но макар Лейтенантът, потресен от убийството на човешко същество, да обявява щата за „прочистен от покварата на религията”, а бъдещето на страната и Църквата да изглежда несигурно и тъмно, нещо оцелява – мъртвият свещеник се превръща в мъченик, а по тайни пътища в щата пристига нов отец, който чука на една от многото врати в мрачния, но таящ надежда град.

Няма коментари: