понеделник, 24 март 2008 г.

Фредерик Бегбеде. 9,99


( в оригинал 99 F )

По тази книга от 2000 година е направен филма, който можете да гледате тази година.

Техническа информация:
Залавието на тази книга е нейната цена. Може да се намери преоценена ( виж последното изречение на преразказа ). Меки, относително здрави корици- издържа на препрочитане. Гръбчето стои здраво, не се е скъсало след два прочита. Шрифт: неподходящ Times New Roman с множество недоглеждания и грешки по текста ( "гарава" вм. "гарафа, сбъркана пунктуация и пр. ) Графически корицата е слаба имитация на западния 
оригинал. Заглавието и автора са рисувани очевидно с мишка на Photoshop, на четка с неподходящ spacing, устните са немарливо оцветени. В текста се срещат известно количество английски думи, нужно ви е сновно ниво по английски, за да ги схванете.

Преразказ:
   Носейки се на гребена на личната си вълна от корпоративен дизайн, нихилизъм и наркотици, Октав ( литературното „аз” на Бегбеде ) описва пътя си към своето постепенно самоунищожение в свят, в който Гьобелсовият тип пропагандна техника е урок Номер Едно за съвременните рекламисти, парите те правят име, но не и личност, и в който марката, опаковката замества съдържанието- светът на корпоративната реклама.
Книгата е изповед на човек, врял и кипял в бранша, написана „за да го уволнят”, тя е вулгарен роман, умерено интелигентно четиво и не на последно място един вид практически учебник по рекламознание- от всичко по малко.

   Романът е разделен на шест части според броя лични местоимения във френския език, заглавиети на всяка от тях е отделно местоимение- аз, ти, той, ние, вие, те- и във всяка от тези части цялото действие се води в числото и лицето на заглавието.
Завръзката ( „аз” ) е рекламната камапния на „Слабина”- диетично кисело мляко, нов продукт на корпоративния гигант „Мадон” ( очевидна заигравка с реално съществуващото “Danon” и католическата Мадона ). Фирмата ( Rosserys & Witchcraft, съкратено Ross ), в която вископлатеният Октав работи като криейтив-концептуалист ( idea-man ) е наета, за да разработи проекта, но идеите на главния герой са отхвърлени от тесногръдите и страхливи шефове на концерна. Оттук започва познатата до болка игра на котка и мишка между клиент и изпълнител, която подлудява Октав.

   Той мечтае за уволнение ( което е и официалната му причина да напише настоящата книга ) и бягство на самотен остров на лек живот и разврат, но е неуволняем пленник на своя свят. Привидно спокоен, той е вътрешно съсипан от дрогата и скорошната си раздяла с красавицата Софи, която е изневерявала на мъжа си, за да се вижда с него. Софи е съобщила на Октав, че е бременна от него, но той е предпочел живота на бонвиван и ерген и е прекъснал връзката си с нея. Сега героят на Бегбеде се опитва да се убеди, че е направил правилното нещо, естествено неуспешно.

    С Чарли, колегата си от рекламния отдел измислят подходяща реклама тип „лайното от последната минута” за Мадон, в която да участва любимата на Октав свръхкрасива проститутка, „Тамара”. Скоро след това Октав се надрусва и за малко не умира от сръхдоза.
В третата част ( „той” ) рекламистът - наркоман е хоспитализиран. След завръщането му във фирмата е изпратен заедно с колегите си на семинар в Сенегал. Същевременно Софи започва връзка с шефа на Октав- Марк Мароние. Описанието на всички събития в личната история на героя на Бегбеде е смесено с разсъжденията му за света, живота и рекламата.
   В четвъртата част ( „ние” ) Марк умира или по-точно изчезва. След погребението Октав и Чарли пътуват до Маями за снимките на рекламата на Мадон- търси се „класически вид къща с каменно стълбище”, каквато има в тази част на Щатите, или по-точно има толкова разточителен бюджет, че двамата да си издействат платената ваканция на топло, преструвайки се, че са по работа. Там Чарли съобщава на Октав, че Джеф ( кариерист от Ross ) си е осигурил мястото на изпълнителен директор на фирмата- постът, на който досега е бил Марк Мароние. Вероятно това е и причината за самоубийството му ( погребан е празен ковчег, къде е тялото никой не знае ). След приклюването на снимките двамата рекламисти снимат траш-версия на клипа на "Слабина" с Тамара, за собствено удоволствие и с цел арт-реклама.

   По ирония на икономиката най-тежките акционери на компаниите като Мадон, които уволняват хиляди хора на година, са именно пенсионери, живеещи в Маями. Чарли, Октав и Тамара решават да им изнесат морална лекция, която се превръща в нахлуване с взлом в дома на колагенната дъртофелница г-жа Уард. В пристъп на ярост Чарли я убива от бой ( баща му навремето се е обесил, след като е останал на улицата след подобно съкращение от предприятието си ). Тримата покриват следите си.

   С идването на власт на Джеф, Октав и Чарли автоматично са повишени в творчески директори със заплата от по 30 000 евро на месец. Официалната реклама на „Слабина” даже както си е слаба е орязана до крайност, но на междунаросната седмица на рекламата Октав и колегата му се представят с траш-версията, която най-неочаквано печели първо място. Полицията обаче все пак е напипала следа по охранителните камери и е вече по петите им. Залавят ги точно когато са на подиума с наградата в ръце.

   Тамара успява да избяга от правосъдието и се жени Алфред Дюлер, директора на Мадон. Октав и Чарли са в затвора, където бившият крейтив-концептуалист научава, че Софи е оставила прощано писмо и е изследнала безчезно, може би се е самоубила. Изолиран в своята килия, Чарли си реже вените.

   А фактически Мароние и Софи с дъщерята на Октав са избягали тайно от Сенегал ( Марк е завлякал “Ross” с десет милиона ), и са се установили на остров в Кайманския архипелаг, който официално не съществува- този безименен отсров е утопия за хора, които искат да сменят самоличността си и да са мъртви за пред света, докато си живеят живота. Така романът достига символичната развръзка- престъпникът спрямо човещината ( Октав ) получава възмездие ( така един вид Бегбеде се самонаказва, за да изкупи вината си като рекламист ), а добрите- Софи, Марк, Тамара- заживяват щастливо. В крайна сметка книгата- поради неумение на автора или тъкмо напротив, поради внимателно замислен така край, прилича на една реклама- започва обещаващо, но в края издиша. Тя не е нито истински професионален учебник по рекламознание, нито наистина стилна литература ( получава 7.2/10 по скалата на Amazon.com, доколкото оценката там е адекватна ). Това може би обяснява защо при корична цена от 9,99 лв. съм я купил за 4 лева. Все пак, след прочитането й ми се дояде кисело мляко. ;)

Допълнителна информация:

http://en.wikipedia.org/wiki/Beigbeder  - сайт на автора в Уикипедия. Съдържа линкове към официалния му сайт, фен-сайта и интервю.

Разлики и прилики между филма и книгата:
- Филмът е по-къс, но визуaлно по-въздействащ. Убийството е заменено с инцидент. Авторът играе във филма като двойник-призрак на главния герой Жан Дюжарди - между двамата има прилика. Филмът е по-издържан от книгата и в някои отношения по-забавен.

Няма коментари: