четвъртък, 27 март 2008 г.

Гор Видал. Сътворението




Кир Спитама е внукът на самия Заратустра ( гр. Зороастър ), и единственият човек, който е чул гласа на Премъдрия Господ ( Ахура Мазда ) , преди Зороастър да бъде посечен в храма си. Това го прави най светия жив човек в цялата Персийска империя, и обект на политически страсти и невероятно сложни машинации.

Това е било преди 80 години.

Сега Кир Спитама живее като персийски посланик в негостоприемната Атима на Перикъл, и е сляп. Единствената му опора е... Демокрит, който според книгата му е роднина.

Действието започва в Атинския Одеон, където един бездарник, някой си Херодот, изнася ултрапатриотична лекция за Гръцките войни. Векът е пети преди Христа, историята се пише от победителите, и Кир Спитама е твърде стар, твърде сляп, твърде уморен, за да си губи времето да обори младия нахалник. Неговият отговор ще бъде под друга форма: черпейки от невероятната си памет, внукът на древния монотеистичен месия ( Зороастризмът ( Огнепоклонничество ) е строго погледнато единобожна религия ) ще разкаже на перото на младия Демокрит историята на своя живот – своите пътешествия из земите на изток и тези на изток от изтока, сред хора от всякакъв цвят и вяра, поклонници на Лъжата и малцината отдадено на истината, пътешествие в търсене на загадката на битиети: Същността на Сътворението.

Кир Спитама е бил на 7 години, когато нашествие на северните племена, вечната заплаха за Персия, е достигнало храма на Ахура Мазда в Бактрия, и един от северняците е посекъл пророка пред свещения огън, докато момчето му е помагало в церемонията. По спомените на Кир обезглавената глава на Зороастър е заговорила за малко с гласа на Господ. Един от жреците успява да спаси момчето. Хистасп, бащата на Дарий и сатрап на Бактрия ( една от дванайсетте персийски сатрапии ) взема малкия под своя опека и изправя Кир – син на персиец и тракийката Лаида – пред избора какъв път да избере в живота. Между това да стане воин или жрец момчето ( явно с оглед на смъртта на дядо си ) избира първото. Хистасп го изпраща заедно с майка му в двора на Великия цар, който официално е обявил зороастризма за държавна религия, но старите богове – деви и дяволи – не се предават така лесно. Предупреден да се пази от няколко жени в двора. Една от тях е дъщерята на Гобрий, за която Дарий се е оженил на 16 години и от която има трима сина ( един от тях е Артобазан ). Друга е Атоса, царицата – майка, дъщеря на Кир Велики, един от тримата сина ня която е Ксеркс.

По това време дворът е в град Суза в мала Азия. Кир Спитама и майка му получават много скромни покои в харема и дълго време никой не ги забелязва. Това обаче се променя, когато Кир произнася подобна на заклинание заороастрийска молитва пред един от учителите си. Властната и много суеверна царица Атоса го привиква при себе си. Официално я интересува дали той може да хвърля проклятия, но всъщност за нея е важно да го използва - понеже е роднина на пророка на официалната религия – като политическо оръжие. Оттогава за радост на майка си започва да прави впечатление в двора.

Двотът се мести в Екбатана. Там, на сватбата на Дарий с единадесетгодишната внучка на Хистасп, която е и негова племенница ( персийсийте царе са по политически причини многоженци ) той вижда Гобрий. Навремето старецът е бил основният съперник на Дарий за трона и е имал същите шансове, но късметът не му се е усмихнал. Сега Гобрий иска внукът му Артобазан да да наследи Великия цар. По този въпрос дворът не е единодушен. Шестте ( група висши благородници ) подкрепят Артобазан, а семейството на Кир – Ксеркс. Дарий още не е излязал с официлано решение по въпроса.

Гор Видал разглежда историческите личности от дълбокат древност все едно са политици в кулоарите на Конгреса. Описва се обстановката, довела до Гръцките войни ( Както персите наричат гръко – пресийския конфликт ) : отдавна вече гръцки тирани и управници идват в изгнание в Персия и се опитват вероломно да убедят Великия цар да нападне родните им градове, за да си върнат властта с помощта на персийската армия. Така постепенно персийският монарх обръща поглед от баснословно богатия Изток към бедната земя на Елада, чиято рехава, изпълнена с междуособици политическа система е изкушаващ вакуум.

Мардоний, братовчед на Ксеркс и син на Гобрий, става приятел на Кир Спитама. На един лов за глигани Ксеркс спасява живота на Кир. По – късно тримата приятели присъстват на церемонията, на която Великият цар трябва по традиция да изпълни едно желание на просител. Молбата на Мардоний е да бъде сатрап на Вавилон през третия месец на годината. Тя е изпълнена.

Вавилон е древен град с поувяхнала слава, вторачен в собственото си минало. Тримата приятели получават царски прием. В къщата на Бел- Мардук ( самата Вавилонска кула ) те се преструват на богове и ксеркс обладава Роксана, племенницата на последния вавилонски цар Набонид. Той ще се ожени за нея двадесет години по – късно.

В една ловна хижа Дарий взема решението за Гръцките войни. Основен подбудител е Хипий, син на Пазистрат, тиран на Атина. Той успява да изкуши Дарий с единствената титла, която не притежава : „ Цар на морето ”. Флотата е поставена под командването на братовчеда на великия цар – Мегабет, втори адмирал ще бъде Аристагор.
През лятото на следващата година Кир Спитама и Мардоний тръгват от Вавилон по Царския път към Сарди, но не продължават за Милет, а се отклоняват при Халикарнас, най – южния от персийските гръцки градове. Тамошният цар Лигдам ги приема с почести. Там Мардоной прелъстява царската дъщеря Артемизия, която ще играе по – късно голяма роля в харема.

Пристигат в Сарди в началото на есента. Скоро след това гърците нагло опожаряват града и Персия се оказва във война с една внушителна групировка, наречена Йонийската федерация. Кир Спитама остава в полувъзстановения Сарди 2 години, като щабен офицер. Хистасп умира по времем на строежа на екстравагантната дариева гробница.

Тогава от Индия пристига предложение за търговска спогодба. Нашият герой е натоварен със задачата да достигне царствата в Гангската равнина, да изучи езика и да установи търговски контакти. Водач ще му бъде превъзходният моряк Скилакс, а преводач до един момент – Карака, индийски роб. Така започват пътешествията на Кир Спитама до Индия. Първо, по река Ямуна ( на 100 мили от Ганг ) до град Матхура. По пътя срещат един джайнист и романът ни запознават с това древно учение. Престоят им в Матхура ( на персийска земя – персийците наричат Матхура „Дванадесетата сатрапия” ) трае две седмици, докато пристигнат посляния от царете на Кошала и Магадха. Заедно с Федерацията на Южните републики тези две сили образуват нестабилен военополитически триъгълник. За момента има баланс на силите, но назрява война. Кир Спитама се среща със светеца Госала ( Тъй като няма точни свидетелства кога са живели някои от духовните учители на епохата – Конфуций, Госала, Буда, Видал ги натъпква в годините на живота на героя си, за да може да напише как се е срещал той с всеки от тях, разнообразявайки историята ).

В град Варанси ги посреща царският наместник Варшанара. Цар Бимбисара е в Раджагриха и очаква посланика на Великия цар Дарий. Тече ритуалът по свещения път на коня – животното е пуснато да обикаля царстовото и ако премине границата и влезе в чужда територия, това значи справедлива война с божествена благословия. Конят обаче упорито се придържа към очертанията на царството. Бимбасара е разстроен. Карака урежда на Кир Спитама среща с Махавира, героят на джайнистите. Срещата оставя у младия персиец дълбоки впечатления. После той отпътува за Раджагриха. Управниците там са сигурни, че джайнистите са в съюз с републиката срещу държавата. Бимбасара посреща пратениците с царски пир ; по – късно, в един игрален дом, той и Кир Спитама разговарят за евнтуалния военмен съюз между Персия и Магадха, след което Кир Спитама се среща с принц Джета.

249 – „ Всеки път, когато стигна до заключението, че хората много си приличат, неизменн осе сблъсквам с някое съществено различие между човешките раси. Индийците обичат хазарта. Персите - не. Ведическите богове на Индия са зороастрийските дяволи. Защо някои вярват, че космосът е единно цяло, а други ,че се състои от много неща ? Или от много неща, събрани в едно ? Или от нищо ? Кой е създал космоса и от какво ? Съществува ли той, или не ? Съществувал ли съм аз преди да задам този въпрос на Демокрит ? Съществувам ли сега ? Съществувал ли съм под друга форма, преди да се родя ? Ще се родя ли отново като нещо друго ? Ако на земята няма хора, които да наблюдават как расте хвърлената от слънцето сянка, ще съществува ли времето ? "

Принц Джета ги кани в резиденцията си недалеч от Раджагриха, на север от града. Там те успяват да проведат таен запленяващ разговор – шпионската система в Магадха е чудовищна. Уредена е сватбата на Кир с дванадесетгодишната Амбалика, дъщерята на цар Аджаташатру, която се прочежда скоро след това.

Персийският пратеник се отправя ( със свитата си, разбира се ) към Кошала. Аджаташатру го заставя да предаде на тамошния цар Пасенади, че срещу него се готви заговор. Магадха се е съюзила с главния заговорник – царския син Бирудхака. Това трябва да остане в тайна до подходящия момент.

Минали са две години от началото на пътуването. Кир Спитама достига град Шрависти. Посрещат го цар пасенади и духовният водач Сарипутра. Персиецът престоява известно време в Кошала, като се запознава с вярванията на тази страна. После престолонаследникът ( един от няколко ) Вирудхана извършва преврат. Един от най важните моменти в книгата е срещата по същото време на героя с Буда. Следва завръщане в Суза, Персия. Минали са четири години от началото на пътешествието.

Вкъщи майка му се е оженила повторно за спартанския цар в изгнание, сина на Аристон, Демарат. Кир Спитама се среща с Фан Чъ, китайски „ турист ” в Персия. По- късно внукът на Зороастър е направен царски съгледвач и изпратен в Бактрия. Там той се жени отново, този път за Пармида, жена от ахеменидите, династията на Кир. По – късно идва войната и Маратон. Атоса прави всичко възможно да тласне персийската политика на Изток, към „ беззащитната ” Индия, за да може синът и Ксеркс да се реализира като пълководец – сега той изразходва енергията си в прекрасни строежи. С политически машинации Ксеркс е качен на трона без гражданска война. И е наречен Артексеркс – от „ арта ”, „ праведност” , един от аспектите на Ахура Мазда. Лъжата сякаш взема позиции и хората са започнали да се кланят на Арта като на бог... Впрочем Ксеркс разкрива на четири очи пред Кир страшната династична тайна – баща му е убил Великия цар Мардос, брат на Камбиз и син на Кир, и така е заграбил престола. Гръцките войни са били катастрофа и сега новият Велик цар отправя взора си обратно на изток. Той е сринал бунтовния Вавилон и претопил златото му, за да компенсира загубите във войната, но икономиката на Персия продължава да е в тежка криза. Съответно Кир Спитама е изпратен на изток от изток с товар желязо, финансирано от всемогъщите египетски банкери „ Егиби и синове ” което да размени срещу така нужното на родината му злато.

След дълго пътуване керванът се натъква на китайската държава Цин. Това е страна – казарма, и товарът е конфискуван, а Кир – превърнат в роб. Той се запознава с особените порядки на тази страна, в която всичко, както и в Персия, става по волята на небето. Управникът херцог Хуан ( император не е имало от векове ) е жесток и безскрупулен човек. Титлата му е началник на миснистрите. Скоро след това на тържествено погребение жителите на Цин се показват като хора – вълци, същински морални изроди. За щастие полуделият странстващ херцог на Шъ ( несъществуваща провинция ) спомогва за бягството на персиеца от ужасната страна. В столицата на Чжоу Кир Спитама се среща с... Ли Дзъ, създателят на философията на Дао, Пътя. Предстои междуособна война между Гей и Лу, и там нашият герой успява да се срещне с внезапно появилия се Фан Чъ. Той го спасява от робството. По – късно Кир се среща с Конфуций, който му прави най – силно впечатление от всички останали духовни лидери, които е срещал.

Годините са минали в пътувания. Остарелият Кир Спитама поема опасния обратен път към Персия и дома, където го посрещат нови машинации и користни дела. Ксеркс е станал цар и властта е западнала. Нашият герой постепенно се е превърнал в „ последният ” – единственият жив съвременник на дарий и неговия златен век, освен престарялата Атоса.

Накрая Кир е изпратен в Атина като посланик - той е един от хората, съставили мирния договор, който следва дългосрочно да замрази военните стълкновения между Персия и гръцките полиси. Мардоний и всички останали познати на Кир са мъртви. В Атина е останал е само той, в този „ вятърничав град с вятърничави хора ”. предстои смъртта. Но щафетата в търсенето на истината е предадена на младия Демокрит, и историята продължава.

1 коментар:

glig каза...

Браво , много добър преразказ на този незабравим роман.