вторник, 22 април 2008 г.

Сага за изгарянето на Нял ( из "Староисландски саги и митове" )



Интерсна информация: „ Сага за изгарянето на Нял ” е една от легендите в основата на Толкиновото творчество: Злодей от сагата се нарича Мордур, има герой Фродо, и роб Мелколвур.

„ Сага за изгарянето на Нял ” е вероятно най – известната от „Сагите за исландци ”. Съвременните исландци обикновено съкращават названието на „ Няла ”.

По форма епическа поема, тази творба на анонимен автор от тринайсти век описва поредица кръвни вражди. Предполага се, че авторът е живял в югоизточна Исландия; друго за него почти не е известно. Сагата има славата на най – велика и любима исландска поема. Обхватът на материала и отпратките в самия текст предполагат, че авторът е бил изключително добре образован и начетен.

Описаните в сагата събития вероятно са се случили между 930 и 1020 г., период, който обхваща покръстването на Исландия от 999 г. и битката при Клонтарф близо до Дъблин през 1014.

Макар в общи линии сагата да е съгласувана с историческата действителност, и да описва местности, запазили същите имена до наши дни, не е сигурно доколко тя е правдив исторически разказ и доколко фантастична история. И в двата случая повествованието за изгарянето на Нял показва колко разрушителни по природа могат да бъдат кръвните вражди, и дава сведения за юредическите методи, с които старите исландци са ги решавали. Сагата засяга и събития извън Исландия, като дава полуисторическо описание на битката при Клонтарф и смъртта на Браян Бору.

Сюжет

Първият епизод на сагата покрива периода от сгодяването на исландците Хьортур Херьолфсон и Унур до лошите последствия от развода им. Разказва се за подвизите на Хьортур в Норвегия, където той печели чест и богатства в двора на тамошния крал и в бой, но проваля предстоящия си брак, като става любовник на застаряващата кралица – майка – Гунхилда. Когато той отрича да има жена в Исландия, тя го проклина да не може да консумира брака си. След като Унур се развежда с него, той задържа зестрата, като предизвиква баща й на двубой. Макара това да е съгласувано с исландското право, то накърнява честта му. По – нататък сагата проследява историята на племенницата му Халгердур по време на първите й два брака. И двамата нейни съпрузи умират от секирата на подозрителния й, брутален пастрок. Халгердур предизвиква първото убийство но не и второто, макар то да се дължи на семейна свада с втория й съпруг. Хрутур отмъщава за убийството като убива Тьостулфур, роднина.

Гунар и Нял

В следващия епизод на поемата се въвеждат Гунар Хамундарсон и Нял Торгейрсон. Гунар е храбър и изключително силен физически, страшен берсерк, а Нял обладава извънредна мъдрост и няма равен на себе си в исландското право; двамата са добри приятели. Когато се налага Гунар да препотвърди иска на Унур за зестрата, Нял го подучава за правилния подход. Чрез умела режисура на събитията Гунар прави така, че процесът да започне в дома на самия Хрутур. В крайна сметка Хрутур губи. Въпреки унижението си той се надява в бъдеще да спечели приятелството на Гунар.
Той получава тази възможност, когато Гунар се завръща с почести от пътуване до Скандинавия. В цялата си прелест той отива на алтинга – Народното събрание на старите исландци – и се среща с Халгердур. Те се влюбват и скоро се женят, въпреки предупрежденията на Хрутур към зетя му за проклетия нрав на Халгердур, и опасенията на Нял.
Същите се оправдават, когато своенравната Халгердур се сблъсква с Берхтора, жената на Нял. Халгердур успява да убеди няколко нехранимайковци да убият член на семейството на нейната противничка, а Берхтора отговаря със същото. След всяко убийство, следващото по – жестоко от предишното, Нял и Гунар се помиряват отново и отново, и се изплаща вергилд ( кръвнина ) според статуса на убития. Петата жертва е Тордур Сина на Освободения Роб, който някога отгледал синовете на Нял. Траин Сихфусон, чичо на Гунар и зет на Халгердур придружава убийците. Когато враждата секва и са скрепени помиряванията, участието на Траин в това убийство предизвиква сетнешен смут.

Враждите на Гунар

Халгердур използва един от сподвижниците си за да ограби заможния Откел. Гунар незабавно се опитва да се помири с ограбения, но щедрите му предложения за спогодба са отхвърлени. Подема се процес срещу него, който той печели с помощта на Нял и добива голяма чест. При скандала си с Халгердур заради постъпката й той и зашлевява шамар, което я настройва срещу него. По – късно това ще има фатални последици.
Откел неволно наранява Гунар. Раната е последвана от обида и Гунар неохотно решава да отмъсти. Със закъснялата помощ на брат си Колскегур, той убива Откел и неговите гости.
Под влиянието на Нял Гунар урежда ново помиряване и репутацията му продължава да расте. Нял го предупреждава, че това ще предизвика нова вълна убийства.
Скоро след това Гунар приема предизвикателство за конски бой от човек на име Старкадур. По време на боя на двата коня противниците на Гунар нападат него и хората с него. В неравния бой нападнатите побеждават, но Гунар губи брат си Хьортур.
Това стопля сърцето на Мордур Валгадсон, отколешен враг на Гунар, мръсник и мазник. Мордур мрази Гунар заради успехите му, и се ползва от услугите на наемници за козните си. Той научава, че Нял е предрекал смъртта на Гунар, ако същият убие двама члена на една и също семйство. Мордур организира покушение над Гунар с помощта на лица, недоволни от помиряването. Гунар отново побеждава благодарение на късмета си ( за северните народи „ голям късмет ” означава полунеуязвимост ), но в боя убива втори член на същото семйство, както се е опасявал Нял. Последвалите събития принуждават Гунар и Колскегур да напуснат Исландия за три години.
Подготовката за отплаването е приключена, но когато Гунар напуска дома си, той поглежда назад, и запленен от красотата на родната си Исландия, решава да не я напуска, с което се превръща в човек извън закона. Той продължава да живее все едно нищо не се е случило, но враговете му, най – вече Мордур – търсят отмъщение и го нападат. Той се отбранява в дома си до момента, когато тетивата на лъка му биват срязани. Той моли Халгердур за кичур от косата й, за да възстанови лъка си, но отмъщавайки си за някогашната плесница, тя отказва. Мордур предлага да изгорят Гунар жив в дома му, но сподвижниците на мръсника решават, че това е безчестно, и отказват. Вместо това събарят покрива, добирайки се до жертвата. Гунар е погубен. Преди да се постигне помирение за това вероломно убийство, синът на Нял – Скарп-хедин – помага на Хогни Гунарсон ( т.е. „Синът на Гунар” ) да извърши няколко акта на отмъщение.

Кари и изгарянето на Нял

След пътуването до Скандинавия Траин и двама от синовете на Нял – Греймур и Хелги – се завръщат с богатство, почести и младоженци – пътувалият с тях Траин пристига с проклетия Хранур, а синовете – с благородния Кери, който се жени за сестра им. Те обаче се завръщат огорчени от начина, по който фактическият владетел на Норвегия от онова време се е отнасял с тях, и необосновано обвиняват Траин. Нял ги упреква за това и си съветва да го направят публично достояние, за да излезе като въпрос на чест. Траин отказва помиряване и противниците им, в т.ч. Халгердур, ги оскърбяват. Това е последното явяване на Халгердур в поемата.
Следва най – важната битка в сагата. Синовете на Нял заедно с Кари подготвят засада на Траин и сподвижниците му. Помежду им има река, покрита с лед. Скарпхедин прескача реката и обезглавява Траин, плъзгайки се по леда покрай него. Атакуващите убиват четирима, между които човек на име Храп.
Братът на Траин – Кетил – който е женен за дъщеря на Нял, урежда мира между враждуващите, а Нял го скрепява, като осиновява Хьоскулдур, сина на Траин. Хьосклулдур израства в дома на Нял като любимия му син – скандинавските народи често признават на детето двама бащи – един биологически и един духовен. Когато детето достига зрелост, Нял урежда той да стане вожд и му намира добра партия – красивата Хилдигун.
В този епизод на сагата има описание на покръстването на Исландия от 999 г.

Хьоскулдур и Флоси; Изгарянето

Мордур Валгардсон започва да завижда на Хьоскулдур за успешното му управление, което омаловажава неговото собствено. Той настройва синовете на Нял срещу доведения им брат. Заедно с Мордур и кари те го униват, докато сее полето си. Смъртта му е тежък удар за Нял. Флоси, чичото на жената на Хьоскулдур, търси да си отмъсти на убийците и иска помощ от могъщи вождове. По увещание на Хилдегун той решава да избере кръвно отмъщение. Синовете на Нял се оказват в положение да молят на алтинга за помощ. Скарп-Хедин в пристъп на покруса обижда много от онези, които биха могли да му помогнат.
След известни юредически дебати са избрани съдии, в това число човек на име Снори, който предлага да се изплати кръвнина в размер три пъти по – голям от стандартния. Това са толкова много пари, че само съдиите могат да ги платят ( така по – късно Нял трябва да урежда сметките си с тях вместо с ищците, което е удобно за него ). Мнозина приятели на Нял доброволно и безвъзмездно помагат с пари, но когато Нял добавя към купчината злато и скъпото си наметало, Флоси заявява, че наметалото било женско ( а то е унисекс ), което било обида, и така, до премирие не се стига. ( Нял е голобрад, а това се чита много грозно и недостойно сред северните народи. Съответно да предложи наметалото си на някого е да го обяви за жена, което обяснява „обидата” ).
Всички участници в алтинга го напускат в очакване на трагичната развръзка, която не закъснява. Сто души нападат дома на Нял, когото охраняват тридесет, сред които и синовете му. Предчуствайки обречеността си ( за скандинавците съдбата и късметът са непреодолима, мощна и заразна сила ), Нял нарежда на защитниците да се отбраняват зад стените на къщата. Синовете знаят, че това е тактически неизгодно, но се подчиняват. Флоси разрешава на невинните сред защитниците да избягат, и подпалва дома. Нял, жена му и внукът им Тордур са изгорени живи, но понеже са приели християнството, телата им, покрити със семейната завивка, чудодейно не изгарят.

Алтингът

Двете враждуващи страни се събират на алтинга. Започва делото срещу подплавачите. Торхал, доведеният син на Нял, не издържа на напрежението и когато процесът изглежда да достига до задънена улица, той грабва копието си и започва бой, в който пада убит Льотур, братовчедът на Флоси.
Бащата на Льотур, Халур от Сида, се възползва от примирието, за да призове за прекратяване на враждите, и като новопокръстен християнин отказва да поиска вергилд за сина си. Трогнати от това, всички освен Кари и племенникът на Нял Торгейр достигат до споразумение. В знак на съпричастност към мйъката и постъпката на опечаления баща алтингът събира парите за кръвнината като дарение. Подпалвачите са изпратени в изгнание за три години.
Преди синовете на Сихфус да успеят да достигнат дома си, Кари ги напада, и по – голямата останал част от сагата описва отмъщението му над тях. Подпомагат го Торгейн и един глупав самохвалко на име Бьорн. Кари преследва синовете на Сихфус до Оркней и Уелс. В Оркней той се втурва в залата на местния ярл и убива човек, дръзнал да представи невярна картина на събитията.
След поклонничество до Рим помиреният със себе си Флоси се завръща в Исландия. Кари го следва, но корабът му се разбива близо до дома на Флоси. Изпитвайки достойнството на врага си, той го моли за помощ. Така те окончателно се помиряват. Кари се жени за вдовицата на Хьоскулдур. Най – сетне има мир.

Няма коментари: